Юнкер: Проблемът на Европа е, че не знаем достатъчно един за друг

Сгреших, че не се борих за оставането на Великобритания в ЕС, признава в интервю за "Шпигел" председателят на Еврокомисията

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 02 December 2019 12:45 >
Юнкер: Проблемът на Европа е, че не знаем достатъчно един за друг
Източник: Gulliver Photos/Getty Images
Дребни трикове: Цитирах на Тръмп само американски данни и когато ми казваше, че не вярва на моите цифри, му отговарях, че това е статистика на САЩ

В обширно интервю за сп. "Шпигел" след прощалната си реч пред Европейския парламент в края на октомври председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заявява, че е бил сигурен в резултата от референдума за Brexit още през 2014 г. Тогава британският премиер Дейвид Камерън му съобщил за намерението си да го организира на срещата на Г-20 в Бризбейн, а Юнкер му казал, че ще го загуби. И спечелил 1 паунд от бас с еврокомисаря Джонатан Хил, че така ще стане през 2016 г.

Той обяснява, че е в европейската политика от 1982 г. и непрекъснато е виждал доказателства, че британците действат от позицията: "Ние сме в ЕС само по икономически причини. И когато ставаше дума за политическия съюз, те се отдръпваха". На въпрос защо не се е борил за оставането на Великобритания в ЕС, Юнкер заявява, че ЕК е още по-непопулярна във Великобритания, отколкото на континента, и затова решил да не се опитва да влияе. "От днешна перспектива смятам, че направих голяма грешка. Толкова много лъжи бяха изречени, включително от сегашния премиер Борис Джонсън, че трябваше да има глас да ги опровергае."

Възможно ли е "глупавият национализъм", за който споменахте в прощалното си слово, да се разпространи и в други членки освен във Великобритания, пита списанието.

Специалните отношения с Тръмп
"Всъщност исках да кажа "тъпият национализъм", защото съм по-загрижен, отколкото исках да прозвучи. Популистите не успяха с планирания си пробив на европейските избори, което ме успокоява, но проблемът не е приключил. Наблюдавам със загриженост колко много класически политически партии следват пътя на националистите", отговаря Юнкер. А дадохте ли им основание в опита им да създадат на ЕС имидж на плашило, на бюрократично чудовище, което унищожава националната идентичност, продължава "Шпигел". "Никога не съм говорил за съединени европейски щати, поне откакто навърших 18 г., защото не трябва да създаваме у европейците невярното впечатление, че ЕС е на път да стане единна държава, европейско врящо гърне", е отговорът на председателя на ЕК.

Как си създадохте специалните отношения с американския президент Доналд Тръмп и поне за момента предотвратихте ескалация на надвисналата търговска война между Вашингтон и Брюксел, пита списанието. Един от дребните ми трикове, отговаря Юнкер, бе, че използвах в разговора ни само американска статистика и когато той каза, че не вярва на моите цифри, аз му отговорих – това са ваши данни. "Освен това той ми изреди всички европейци, които са били в Овалния кабинет преди мен – канцлера, президенти, премиери. Всички те са важни, отговорих му, но сте говорили с погрешните хора, защото ЕК отговаря за търговската политика, а не членките на ЕС. И това го впечатли."

По-нататък Юнкер отбелязва, че от тримата германски канцлери, с които е работил като политик от близо 40 г. насам – Хелмут Кол, Герхард Шрьодер и Ангела Меркел, Кол е бил най-проевропейски настроеният, защото е бил историк. Освен това е бил внимателен в отношенията с по-малките еврочленки. Така например е знаел имената на борците от съпротивата на Люксембург, убити в германски концентрационни лагери в края на Втората световна война. "Европа му беше в сърцето. Но когато ставаше дума за германските интереси, Германия обсебваше ума му. Погрешно го смятат за всеотдаен европеец, защото той знаеше как настоятелно да отстоява интересите на Германия. Докато за Шрьодер Европа изобщо не му беше по сърце – тя му беше в ума и представляваше логичен и рационален процес на обединение, който нямаше алтернатива. Но към края на мандата си той също взе присърце Европа."

Като политик Вие сте под постоянното наблюдение на социалните медии, вметва "Шпигел", и когато приветствате унгарския лидер Виктор Орбан като "диктатор", това предизвиква буря от недоволство. Как се справяте с подобни постоянни оценки? "Винаги съм наричал Орбан диктатор, но веднъж бях записан от микрофон, отговаря председателят на ЕК. Колкото до интернет, мрежата е едно подобрение, защото позволява на хората да се информират по-добре, което обаче невинаги води до социален мир. Аз лично не влизам в социалните мрежи. Реалният въпрос е: на какво трябва да отделям време? В Европа е важно да си добре информиран за всички страни и не е достатъчно да чуеш какво даден премиер казва в Съвета на ЕС. Трябва да знам защо го казва, защото там един лидер никога не навлиза във вътрешнополитическите си затруднения. Проблемът на Европа е, че не знаем достатъчно един за друг."

Особености: Целунах Путин и това с нищо не навреди на Европа

Целунах Ердоган и Путин – и какво?
Една от Вашите особености, често обсъждана от медиите, е, че не се дърпате от физически контакт, често потупвате и целувате хората и според Вас, пита списанието, правилно ли е в политиката човек да запазва индивидуалните си характеристики? Не ми пука – аз съм такъв, какъвто съм, отговаря Юнкер: "Понякога си мисля, че най-лошото нещо в затвора е липсата на възможност за физическа близост. Изобщо не мога да си представя да не докосвам и да не бъда докоснат от други хора. Понякога моите сътрудници ме предупреждават да не прегръщам този или онзи. Но Ердоган ме целуна и аз го целунах. Целунах Путин и той ме целуна. И в двата случая това със сигурност не навреди на Европа".

А какво ще прави Юнкер след 1 декември, когато според очакванията ще напусне поста председател на Еврокомисията? Готов ли е за живота след политиката? Той отговаря, че не се страхува от никакви черни дупки. Има 40 000 книги в дома си и още 16 000 в брюкселския и други офиси. "За пръв път трябва да се отказвам от книги, което е мъчително. След като оправя всичко, бих искал да пиша мемоарите си. Те ще са на немски – баща ми ме научи да обичам този език. Той ми подари всички книги на Карл Май, на когото дължа до известна степен немския си език. Опасявам се, че непрекъснато ще трябва да пиша от първо лице - "аз".

"Шпигел" накрая задава и въпроса как ще промени политиката фактът, че за пръв път, след като световната история винаги е била в ръцете на мъже, Урсула фон дер Лайен ще поеме Европейската комисия, а Кристин Лагард ще стане шеф на Европейската централна банка. "Винаги съм се стремял да назнача възможно повече жени на мениджърски позиции и увеличих техния дял в Европейската комисия от 30 на 41%. В това отношение съм доволен, че все повече жени получават достъп до политиката, което я променя. Но това не прави автоматично света по-сигурно място", подчертава в заключение Жан-Клод Юнкер.

Текстът е публикуван в брой 47/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ