Сръбско-руски шпионски скандал с БГ подправки

Имената на двама български разследващи журналисти са замесени в аферата с подкупването на бивш сръбски офицер от руски разузнавач

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 29 November 2019 09:30 >
Сръбско-руски шпионски скандал с БГ подправки
11 месеца по-късно: Видеото, в което подп. Клебан (вдясно) дава пари срещу получено в плик съдържание бе качено в Youtube на 17 ноември
На 17 ноември в Youtube е публикувано видео, което в следващите дни ще разтърси официален Белград и ще засегне и съседни страни. На видеото се вижда как двама мъже – един по-нисък и сравнително млад, друг по-висок и със затъмнено на записа лице, паркират пред заведение. Всеки носи найлонова торбичка, като по-едрият оставя своята в колата. Влизат в заведението, младият пие бира, излизат, разменят си торбичките, прегръщат се и се качват по колите. В автомобила си по-едрият проверява съдържанието на своята торбичка, изважда първо нещо като бутилка, после плик с пари, които преброява.

Сръбски медии разпознават мястото – бирария "Черната овца" в белградския район "Земун". Напълно идентифицирани са и двамата "герои". На 21 ноември президентът Александър Вучич след заседание на Съвета за национална сигурност обявява, че става дума за подкуп, че далият подкупа е подполковник Георги Викторович Клебан, сочен като помощник на руския военен аташе, а получилият парите е пенсиониран подполковник от сръбската армия с инициали З. К. Вучич съобщава, че сръбските спецслужби имат поне 10 документирани със снимки, видео и аудиозаписи контакти на Клебан с трима местни източника, като и трите пъти той е давал подкупи, а З. К. е бил под надзор още през 2012 г. заради контактите му с хърватската контраразузнавателна служба. И че скандалният запис е направен още на 18 декември 2018 г.
Фронтмен: Председателят на комисията за Косово и Метохия в сръбския парламент Милован Дрецун обяви, че в Сърбия има широка мрежа български разузнавачи

Българският разследващ журналист Христо Грозев, който през май получи Европейската преснаграда за разследваща журналистика заради разкритията в сайта "Белингкат" на офицерите от руското военно разузнаване (ГРУ), заподозрени в опита за убийство на руския военен разузнавач Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, и който за малко бе собственик на "Труд" и "24 часа" през 2010 г., твърди пред "Свободна Европа", че Клебан е служител на ГРУ с адресна регистрация военната академия в Белград, а жена му е регистрирана в сградата, в която живеят членове на руските специални части "Спецназ". Разпознат е с помощта на програмата за лицево разпознаване Microsoft Azure.

Официалната руска информационна агенция ТАСС обаче съобщава, че "независимият български журналист Христо Грозев е публикувал видеото". Грозев обявява в "Туитър", че е отрекъл пред ТАСС тази "новина", която агенцията тиражирала няколко пъти, но тя не била премахната. "Оттогава получих дузина смъртни заплахи. Те заплашват семейството ми. Нямам друг избор, освен да съдя ТАСС", пише Грозев, заявявайки, че ТАСС е директно свързана с ГРУ и Службата за външно разузнаване (СВБ).

Сръбски политици в контраатака
Президентът Вучич смята, че президентът Путин не е бил информиран за действията на Клебан, а при разговора си с руския посланик в Белград Александър Боцан-Харченко само питал: "Защо? Не виждам логика в това". Вучич декларира, че Сърбия няма да променя политиката си към Русия, която Сърбия смята за братска страна. И потвърждава позицията на Белград, че Сърбия остава военно неутрална и не желае да се присъединява към НАТО. На 4 декември той отива в Москва, за да се срещне за трети път тази година с колегата си Путин.

Александър Вучич предупреждава в изявлението си от 21 ноември, че в следващите дни държавните органи и служби ще предприемат действия срещу разузнаванията на съседни държави на сръбска територия.

В Сърбия има поговорка – "Ако не знаеш какво да правиш, удари по българите – няма да сбъркаш". Точно това и правят двама високопоставени сръбски политици, а в коментари на читателите под дописките в сръбските информационни сайтове за тяхната антибългарска активност горното клише е възпроизведено нееднократно.

Шефът на парламентарната комисия за Косово и Метохия в Скупщината Милован Дрецун обвинява на 22 ноември по сръбската държавна телевизия България, че на територията на Сърбия действа голяма мрежа български разузнавачи. Българският външен министър Екатерина Захариева реагира остро още същия ден, иронизирайки, че не вижда на видеото български разузнавач да вербува сръбски офицери, и заявява, че сръбският посланик в София най-вероятно ще бъде извикан за обяснения в МВнР. В следващите дни Външно не съобщава имало ли е разговор с посланик Желко Йович, който е на поста в София от месец и половина, но според някои източници такъв разговор се провежда още на 22 ноември. Вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов пък заявява, че "това, че Сърбия има проблеми, не означава, че България трябва да бъде "патица" за отвличане на вниманието".

На 23 ноември Дрецун контрира, че реакцията на министър Захариева е всъщност реакция на "изнесената от президента Вучич информация, че българският военен аташе се занимава с неразрешени действия". Според депутата посланието на Захариева до Вучич е България да не попадне в кръга от държави, които се очаква да "реагират много агресивно и нервно" след разкритията, които президентът обещава. А в интервю за българската тв "Европа" Дрецун заявява, че българският военен аташе в Сърбия е събирал информация в Северно Косово и е водил политически разговори.
Напосоки: Военният министър Александър Вулин заяви, че оръжието, което попада в ръце на терористи може да не е сръбско, а българско

В атаката срещу България се включва и сръбският военен министър Александър Вулин, смятан за най-близкия до Вучич. "България може да позволи на другите да избират нейните приятели и врагове. Сърбия не позволява това и като независима държава решава сама и избира приятелите си". На 24 ноември пък по радио "Белград" Вулин пита: "Знаете ли колко българско оръжие е отишло в ръцете на терористи?". И заявява, че България е най-големият конкурент на Сърбия във военната промишленост, а два български завода произвеждат абсолютно същата продукция като тази в завода в Крушик. Думите на Вулин явно са по повод разследване на българската журналистка Диляна Гайтанджиева в сайта ѝ armswatch.com, огласено по времето на шпионския скандал и цитирано от сръбските медии, за нелегално въоръжаване на украинската армия със сръбско оръжие, използвано в конфликта в Донбас. Става дума за 60-милиметрови мини, произведени през 2016 г. от сръбската фабрика в Крушик и намерени неизбухнали на фронтовата линия. Те са документирани със снимки от Министерството на отбраната на самопровъзгласилата се прокурорска Донецка народна република.

Защо чак сега?
Според Христо Грозев, интервюиран за руската редакция на "Дойче Веле", една от версиите защо записът се появява сега, е свързана с предишна публикация на Гайтанджиева в нейния, според него, близък до руското военно министерство сайт armswatch.com от 15 септември, която е разтресла сръбската публичност с корупционен скандал. Според публикацията сръбски производители на оръжие са доставяли оръжие на въстаниците в Йемен и вероятно дори на "Ислямска държава". За Грозев е възможно видеото с Клебан да е отговор на тази публикация и да е съгласувано с Вучич. А самият Клебан е напуснал Сърбия още през май-юни тази година, много преди да изтече мандатът му, вероятно заради записа от декември 2018 г., публикуван чак сега. Друга версия според журналиста е видеото да е снимано от Сръбската агенция за информационна сигурност (BIA) и вероятно раздразнени от използването на Белград като площадка на руското разузнаване, особено след опита за преврат на ГРУ в Черна гора през 2016 г., сръбските контраразузнавачи да са решили да "осветят" руското разузнавателно присъствие в навечерието на срещата Вучич – Путин.

"Сърбия се превръща в един много агресивен проводник на руските интереси на Балканите", коментира шпионската афера по БНР бившият външен зам.-министър Милен Керемедчиев, като в същото време отчита раздвижване на разузнаванията в региона във връзка със затягащия се обръч на НАТО около Сърбия. След като Северна Македония стане пълноправен член на НАТО (остана единствено Испания да ратифицира договора за присъединяването ѝ), Сърбия ще се окаже изцяло обкръжена от натовски страни.

Текстът е публикуван в брой 47/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ