Правните основания за предсрочното освобождаване на Полфрийман

Вместо да обсъждат тях, политици и висши държавни служители насърчиха агресията срещу съдебния състав

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 27 September 2019 08:45 >
Правните основания за предсрочното освобождаване на Полфрийман
На свобода: На 20 септември, ден след като бе освободен от съда, австралийският гражданин Джоk Полфрийман, осъден на 20 години за убийството на студента Андрей Монов през 2007 г., беше изведен от Централния софийски затвор и настанен в центъра за чужденци в Бусманци, където ще изчака да му бъде издаден австралийски документ за самоличност, преди окончателно да бъде освободен
Съдия Атанас Атанасов

Периодично общественото внимание се насочва върху казуси, свързани с престъпни посегателства, като преобладаващите реакции се изразяват в искания за сурови и максимални наказания за извършителите. Справедливо, според същите обществени реакции, е наказанието, причиняващо най-голямо страдание на престъпилите закона. И ако е разбираемо защо жертвите на престъпления и техните близки разбират справедливостта по този начин, не може да има оправдание за тези, които експлоатират болката и мъката на пострадалите. Особено опасно е, когато това се прави от представители на властта, които би следвало да отстояват законността и правовия ред.

Съгласно българския наказателен закон основна цел на наказанието е да се поправи и превъзпита осъденият към спазването на законите и добрите нрави, както и да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Съществува и изрична разпоредба в Наказателния кодекс, според която наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство. В съответствие с тези принципи изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наред с изолирането на осъдените, е съпътствано с осъществяването на възпитателна работа, насочена към създаването и укрепването на вътрешни ресурси у тях, така че вместо опасност за обществото, същите да се интегрират в него и да допринесат към развитието му след освобождаването им. За да насърчи положителната промяна на затворниците, законът предвижда намаляване на наказанието им при полагане на труд, като два работни дни се зачитат за три дни изтърпяно наказание лишаване от свобода.

Друг, също установен в закона, стимул за добро поведение на осъдените на лишаване от свобода е възможността за предсрочното им освобождаване след изтърпяване на половината от наложеното наказание и наличие на доказателства за тяхното поправяне. Всеки лишен от свобода, който не е рецидивист и е изтърпял фактически половината от присъдата му, може да поиска от съда да бъде предсрочно условно освободен. За да бъде уважена такава молба, съдът следва да прецени, въз основа на данните, установяващи се от затворническото досие на осъдения и след като изслуша представители на прокуратурата, на затворническата администрация и на самия осъден, дали последният е показал по време на престоя си в затвора поведение, сочещо неговото поправяне. Законът сочи въз основа на какви доказателства съдът следва да формира преценката си налице ли е положителна промяна на осъдения по време на изтърпяването на наказанието му: цялостното му поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни дейности, в специализирани програми за въздействие, в общественополезни прояви. Изрично законът постановява, че размерът на неизтърпяната част от наказанието не следва да бъде самостоятелно основание за отказ от предсрочно условно освобождаване, без да се изследва цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Уважаването на молбата за предсрочно освобождаване не носи на осъдения статут на изтърпял наказанието си. В остатъка от неизтърпяната част от наказанието се определя изпитателен срок, в който, ако осъденият извърши ново престъпление, следва да изтърпи и частта от наказанието лишаване от свобода, за която е бил освободен. В този смисъл и освободените условно предсрочно следва да продължат да имат добро поведение и да се въздържат от престъпни прояви под страх от връщането им в затвора.

И зачитането на положения труд, и предсрочното условно освобождаване, са стимули за поправяне на осъдените на наказание лишаване от свобода, независимо от характера на престъплението, което са извършили. Нямат значение за прилагане на тези институти и националността и гражданството на осъдените. Вложеният разум в посочените правни институти е основан на принципа, че лишаването от свобода е необходимо дотолкова, доколкото то способства към изпълнението на основната цел на наказанието – поправянето и превъзпитаването на извършителите на престъпления, и когато такова положително въздействие е осъществено, прилагането на тази най-силна наказателна репресия вече не е необходимо. Без наличието на подобни стимули изолирането на осъдените от обществото и престоят им в затворническата среда би способствало единствено за развитие на личностна деградация и социално изключване след изтичането на срока на наказанието.

В мнозинството от реакциите на решението на Софийския апелативен съд за предсрочно условно освобождаване на Джок Полфрийман не се обсъждаха принципните положения за прилагането на този институт. Вместо това основно значение беше отделено на чуждото гражданство на осъдения, като по недопустим за правова държава начин представители на политически сили и висши държавни служители направиха коментари, насърчаващи агресията срещу съдиите от състава, взел това решение.

Текстът е публикуван в брой 38/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ