Всички имат нужда от IT

Дигиталната трансформация на бизнеса предопределя скока в търсенето на информатици и специалисти за работа с данни. Това се случва вече и в България

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 22 November 2018 16:47 >
Всички имат нужда от IT
Източник: shutterstock
Забравете за изкуствения интелект и изместването на човешкия труд. Това явление е добре познато. Скрита и малко известна остава истината, че дигиталната трансформация, или четвъртата индустриална революция, не само заплашва да остави без работа милиони, заети в класическите професии. Тя се нуждае от милиони служители с нови умения. Ефектът за почти всеки бизнес е, че скоро ще има нужда от персонал, какъвто в момента едва ли допуска, че може да му бъде необходим не само за да произвежда, но и за да може да набелязва предизвикателствата и да открива възможностите пред себе си.

Това са специалистите по информационни технологии (IT), които според проучване на международната компания за човешки капитал ManpowerGroup вече са в челото на най-търсените професии от работодателите, като се изкачват сериозно през последните две години. Изследването е проведено между 39 195 компании в 43 страни. Специално за България то показва, че Топ 5 на търсените професии остава без промяна, зает от хора с класически квалификации, инженери, шофьори, служители в хотели и ресторанти и здравни работници.

Зад преместването на информатиците от десета до шеста позиция за две години у нас, както и зад бума им в световен план стои неоценима по мащабите си за момента потребност от хора с нов тип умения. И точно затова трансформацията, която всички очакват, може да настъпи, съпроводена от растеж и просперитет, но може и да се случи бавно, мъчително, с цената на многомилионна безработица.

Подобна опасност прозира от резултатите на друго изследване, на Световния икономически форум (СИФ), озаглавено „Бъдещето на професиите“. Моментната картина е, че през тази година около 71% от всички задачи в 12 от водещите световни индустрии се изпълняват от хора и едва 29% от машини. Още през 2022 г. обаче бизнесите, които анализира СИФ, прогнозират, че използването на машини ще нарасне с 50% и те вече ще изпълняват 42% от задълженията в компаниите, а на хората ще се падат 58%. Още повече – с 57 на сто, ще се увеличи приносът на машините към изпълнението на специфични задания и като пример се дава организацията и обработката на вътрешнофирмени данни. В тази област само след четири години машините ще вършат 62% от работата, при положение че в момента изпълняват 46% от задачите.

Основното, на което изследователите от СИФ наблягат, е, че подобна трансформация не може да се случи гладко без огромна промяна в мисленето на фирмите. Главното в случая е бизнесът да разбере, че обучаването и тренирането на персонала не трябва да е задължение, което се прилага спрямо малък брой високоплатени служители, които се задържат с големи заплати. Успешните бизнеси ще са тези, които прилагат подхода спрямо широка част от персонала си и които залагат на квалифицирането на най-младите, които може дори и да не са завършили университет, но са показали желание за работа и способности да се научават.

Самата промяна е на път да се отрази и на държавите, както и на техните общества. При положение че 74% от компаниите се водят от достъпа до квалифициран персонал при решението си къде да отворят следваща мощност или да преместят съществуваща, политиките по образование и квалификация придобиват изключителна важност за просперитета на обществата. Резултатите от тяхното наличие или липса ще започнат да се усещат в период, по-кратък от петилетка.

Другият определящ фактор за решението къде да се разкрие бизнес е цената на труда, докато гъвкавостта на трудовото законодателство е с по-малко значение, показва още изследването на СИФ.

Как е засегната България
„Икономист“ опита да проследи как тази промяна протича в България. Добрата новина е, че сме сред страните, които успешно следват тенденцията. Лошата е, че възприемането на новите умения от хората изостава спрямо търсенето на бизнеса.

Отново по данни на ManpowerGroup, предоставени на „Икономист“, съотношението на предлагането и търсенето на разработчици на средно ниво е 3:7 (за София), а при старши разработчиците за всеки 10 свободни позиции се намират едва трима специалисти. За да задържат талантите при себе си за по-дълго, компаниите предлагат бързо кариерно израстване, с което те да достигнат старши позиции в рамките само на три и половина до четири години.

Най-търсените технологии през изминалата и тази година са Java (вкл. JavaEE, Java8), C#/.Net и JavaScript, но целогодишено се търсят разнообразни позиции за Web Development, включително Java Developer (Engineer), C#/.Net Developer (Engineer), JavaScript Developer (Engineer), Mobile Developer – Android and iOS, QA Developer (Engineer), PHP Developer (Engineer) и DevOps Engineer. Повечето от обявите за хора с такива умения касаят специалисти на средно ниво и напреднали.

Тези инструменти стоят практически зад всяка електронна услуга, която ползваме. Когато гледаме кабелна телевизия, когато пазаруваме онлайн или вършим нещо друго, изискващо ползването на електроника, за да тръгне, е трябвало някой да напише код за общуването ни с машината.

Най-важните направления, по които работят IT специалисти, помагат на фирмите да вземат оптимални решения, да управляват ресурсите си и да общуват със своите клиенти. Заплатите на младши специалист в областта са между 1200 и 1500 лева, но конкуренцията кара работодателите да ги повишават веднага след като служителят покаже, че заслужава, просто защото иначе би отишъл другаде. Затова и не е изненада, че човек може да удвои началния си доход още в първите 24 месеца от започване на работа в IT сектора.

Проходил в масовата си част като място за аутсорсинг на услуги с ниска добавена стойност, като отдалечена поддръжка, днес браншът се е преборил за задания с висока степен на сложност и практически няма област, в която някой от глобалните лидери да не е разкрил развоен център в България или да е възложил сходни задачи на местни партньори. Така логично днес на хоризонта се наблюдава следващият етап, който разкрива важността на специалистите за работа с данни. Познати като „анализатори на данни“, „инженери на данни“ или „изследователи на данни“, тези професии обещават едно още по-високо ниво на доходите. Причината е, че умения в областта на Ruby on Rails, ABAP, C, C++, Scala, R, Go, Python, SQL Oracle Developers са дори по-оскъдни и ценени.

Изискващи комплексни познания, които комбинират програмиране и статистика, математика или икономика, този тип експерти започват работа със заплащане около 1800 лева. Тяхната задача е да създават инфраструктурата, с която след това ще анализират всички данни, генерирани от фирмата и от заобикалящата я среда. Дали ще става дума за управление на процесите по зреене на ечемика в пивоварна, или за статистическа помощ на някой футболен отбор, за да може да разузнае съперника си, полетата на приложение на този тип професии са практически неограничени.

Сред пионерите у нас в тази област е международната компания Experian. Разположена в една от най-големите офис сгради на столичния бул. „Цариградско шосе“, компанията, чийто щаб се намира в Лондон, преди края на годината ще достигне численост на българското си подразделение повече от 1000 души, разпределени в няколко звена. За да отговори на потребностите на своите клиенти, фирмата вече трета година си партнира със Софийския университет в организирането на магистърска програма по „Приложна иконометрия и икономическо моделиране“. Обучението дава комбинация от познания както в областта на обработката и анализа на данни, така и теоретични знания по приложна икономика и финансов анализ. от университета посочват, че 80% от студентите от първия випуск вече са си намерили работа по специалността, което е показател за успех на програмата. Друг партньор на програмата от корпоративния сектор - Exeter Risk Management също търси таланти измежду специалистите, в чието изграждане участва.

„Търсенето на пазара на труда на специалисти, които работят в областта на data science, е голямо. Според изданието Harvard Business Review компаниите, които са в горната 1/3 в тяхната индустрия по ползване на базирани на данни решения, са с 5% по-продуктивни и генерират повече приходи от техните конкуренти“, коментира Добромира Манасиева, мениджър „Човешки ресурси“ в Experian. За да илюстрира тенденцията, тя очертава развитието на аналитичното звено на компанията в България. Създадено преди 11 години с 10 човека персонал, днес в него работят 140 души, които са 20% от аналитичния капацитет на компанията в глобален мащаб.

Сходна тенденция очертава и Ирена Жотева, мениджър на компанията за подбор на кадри Hill. За нея подсекторът на информационните технологии, фокусиран върху обработката на данни, все още е слабо застъпен в България, но темповете, с които се увеличава търсенето на специалисти, са значителни. „Обработката на информацията вълнува все повече бизнеси. В масивите от данни те намират ключова информация за състоянието си, за клиентите и за заобикалящата ги среда. В някои компании анализът на данни се прилага особено активно в процеса по управление на човешкия капитал и със сигурност приложението му ще навлиза и в останалите аспекти на корпоративния живот“, обяснява тя.

По данни от консултантската компания Сteam средната месечна заплата на специалист по работа с данни е около 3500 лева, а на експерт по тестване на качеството при софтуерни разработки – 3700 лева. В България засега откритите позиции в тази област са ограничени и почти изцяло са с източник компании, които или са чуждестранна собственост, или работят за чуждестранния пазар. Проучване на „Икономист“ откри множество по-малки чуждестранни компании, чиито представителства в България са фокусирани изцяло върху откриването на експерти, които да обработват масивите им от данни. В тези фирми заплащането за един подготвен, току-що завършил експерт варира между 1500 и 2000 лева, но много бързо може да бъде повишено в зависимост от качествата и приноса на служителя. За пример – според сайта за обяви в технологичния сектор glassdoor.com в София има свободна позиция в тази област, за която се предлага заплата от 200 000 лева годишно.

Или ако може да се обобщи – преди технологичната революция да започне да изяжда масово работни места, тя ще е създала такива. И то добре платени. Въпросът е да се подготвим навреме за тях.

Текстът е публикуван в брой 47/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ